Mariyabbel

Ноември 2024

Всички знаем приказката за старата и новата година — за двете жени, които се срещат в момента между края на единия и началото на следващия ден, за да си разменят местата. Едната е със сива коса, закърпени, стари дрехи и върви бавно, тежко. Раздала е цялата си енергия, цяласа си сила, всичко, което е имала. Другата е с блестяща коса и одежди, млада е, красива, жизнерадостна, с много хъс и енергия, за да приеме предизвикателствата, които новите дванайсет месеца ще хвърлят пред нея. И двете са различни мои версии.

Новата година всъщност още не е дошла. Днес сме точно в средата на месец ноември, значи има още месец и половина докато новата година и старата година се разминат на прага, всяка устремена по своя път. А тогава защо съм тук аз? За да посрещна моята нова биологична година.

Ставайки на двадесет и осем, се чувствам много особено. Имам усещането, че нещо се е променило неусетно. Като че ли се случва нещо, което не мога да видя, чуя или докажа, просто мога да усетя, че моето възприятие на околния свят е по-различно.

Например, навикът ми да се вълнувам прекалено от бъдещето и настоящето сякаш се е изпарил. Другият ми навик да изграждам идеализиран образ на някои от хората около мен, също се е изпарил, и просто ги виждам такива, каквито са. Разбира се, съжалявам, че не са по-различни — това е част от екзистенциалната криза, от която се опитвам да избягам.

Не е лесно да избягам — уж минавам на известно разстояние пред нея, спирам, оглеждам се, не виждам опасност наоколо, успокоявам се, и след малко тя пак е там, наблюдавайки ме с насмешка. В погледа й се чете: “И какво си постигнала за тези 28 години, а? Всички други имат много по-добри връзки, по-добър живот, а ти какво имаш?”

Въпреки че тази криза е само в главата ми, тя се материализира всеки път когато някой ме попита за личния ми живот. Тогава ставам сериозна и започвам да се защитавам леко яростно, макар че никой реално не ме напада. Защо вярвам на всичките тези мисли, вярвам, че съм се провалила, че съм пропуснала някакво умение или някаква информация, която всички други имат и което е жизненоважно за да си щастлив, не мога да ви обясня.

Знам, че трябва да оставя тези мисли да преминат, да ги наблюдавам отстрани като на филм, но въпреки това невинаги успявам да запазя самообладание. Вместо това трябва да се грижиш за себе си и за собственото си здраве — психическо, физическо и също за личното си развитие, за да се появят хора, които да искат да направят същото за теб.

Всяко забавяне, всяко разочарование, всяка спънка по пътя, който си си начертал, са част от пъзел, който ще видиш само като минеш по този път. Няма друг начин. Ако повярваш, че не си сам срещу света, че всяко нещо, което ти се случва, е част от някакъв грандиозен план, направен така че да успееш и да имаш всичко, за което някога си си мечтал, то тогава животът ти става по-хубав.

И следващия път когато екзистенциалната криза седне на дивана ми и ме погледне с насмешка, просто ще й предложа нещо за пиене. Макар и да ме стресира, без нея нямаше да съществува настоящото ми аз и нямаше да съм човека, който съм.

Също както старата година посреща новата с благосклонност и с надежда, и аз се стремя да посрещам всяка нова моя лична година с по-малко внимание към кризите и повече внимание към мен самата. И нямам търпение да видя какво предстои!